Мишлето и моливът - Владимир Сутеев

Лежал на масата на Вова молив. Веднаж, докато Вова спял, на масата се качило мишле. Видяло молива, грабнало го и го повлякло към дупката си.             — Моля ти се остави ме! — примолил се молива. — За какво съм ти? Аз съм дървен и ти не бива да ме гризеш и без това.             — Ще те гризя и още как! — отвърнало мишлето. — Ако не гризя нещо непрекъснато, зъбите започват да ме сърбят. Ето и сега пак ме сърбят! — И мишлето здраво захапало молива.   — Ох, — извикал молива. — Тогава моля те, нека да нарисувам нещо за последно, а после ме изяш целия ако искаш..             — Така да бъде, — съгласило се мишлето, — рисувай! Но после все едно ще те изгризя целия.             Моливът въздъхнал тежко и нарисувал кръгче..             — Това кашкавал ли е? — попитало мишлето.             — Може и кашкавал да е, — отговорил молива и нарисувал още три малки кръгчета.             — Хе, разбира се че е кашкавал – ето и дупчици има, — досетило се мишлето.   — Може и дупчици да са, — съгласил се молива и нарисувал още един голям кръг.             — Това е ябълка! — завикало мишлето.             — Може и ябълка да е, — казал молива и нарисувал няколко ето такива дъълги кръгчета.             — А, сетих се, това са наденички! — завикало и се заоблизвало мишлето, — Хайде, свършвай скоро, че ужасно ме засърбяха зъбите.             — Почакай малко, — казал молива   И когато започнал да рисува ето тези триъгълничета, мишлето завикало:             — Това ми приличана на ко... Не рисувай повече!             А моливът вече рисувал едни голееми мустаци....             — Дааа това е истинска коткааа! – изпискало уплашеното мишле — Помоощ! — и се хвърлило към дупката си.               От тогава мишлето дори и нослето си не показало от дупката, А молива и до сега си лежи на масата на Вова, само дето е станал ето толкова мъничък.   Опитай се сега и ти, с твоя молив, да нарисуваш котка за срах на мишлетата