Приказка за сън - Анелия Сенгалевич

Едно мече очакваше майка си да дойде в хралупата и да му изпее приспивна песничка, за да заспи зимен сън. Но Мецана се забави. Затова Бухльо прелетя от най-горния до най-долния клон на дъба, надникна в хралупата по съседски и му изпя своята приспивна песничка:

Щом зората зазори и звездите избледнеят.
Мое бухалче поспи, докато денят изтлее.

Но, вместо да задреме, мечето се ококори и реши: "Ще се поразходя."
И то закрачи из полянката, където една сърна пасеше последната есенна трева.
- Знаеш ли песничка за сън? - попита я мечето.
- Да - кимна сърната и започна:

Бързоногото еленче щом като заспи,
росната трева в съня му бисерно блести.
Ромоли поточе бистро. Мярка се едва
в бели облаци притулен връх на планина, нани-на!

- Бррр! Каква студена песничка! - мечето реши да се постопли. То направи кълбо напред, а от гората дотича самодива:
- Чакай, аз ще те постопля!
Тя го гушна и омайно запя:

Спи ми, мъничко дете, и сънувай как
три лами е победил звездочел юнак.
Катинари девет той с боздуган строшил.
С изворна вода земята жадна напоил.

Ала мечето се изхлузи от самодивската прегръдка - изглежда огладня от тази песничка, защото хукна надолу по мечешката пътека да търси пчелен кошер. А насреща му, иззад глогината, ей я мама Мецана.
- Добре, че идеш, сине! - рече тя. - Напълних догоре делвата с мед и сега едва я нося!
Те занесоха делвата в хралупата и щом изядоха половината от меда, мечето сънливо запита:
- Ще има ли приспивна песничка?
- Разбира се - погали го Мецана и подхвана:

Нани, Мечо, нани-та!
Пухкав сняг вън заваля
и под своя бял юрган
ще покрие цял балкан.
Ще завие, ще затрупа
Той и нашата хралупа,
дето ще сънуваш ти
Слънце, мравки, мед, пчели...

Ето така и двамата заспаха и се събудиха чак през пролетта.