Игра - Маргарита Грозлекова

     Подири сърната малкото си – никъде го няма . Вика, вика, то не се обажда.

-       Да си видяла сърненцето ми? - пита майката сойката.

-       Не е минавало тъдява.

-       Чедото ми да е идвало насам? - обръща се тя към таралежа.

-       Цяла сутрин носа си не съм показвал навън, нищо не зная.

-       Ей, катеричке мила, не срещна ли някъде моето дете?

-    От високо гледам, всичко виждам, но твоето сърне не се е мяркало никъде.

     Нажалена, угрижена, тръгна сърната обратно към дома. Още малко сълзи да зарони. Изведнъж сърцето и трепва. Ослушва се, оглежда се – край нея нещо шумоли, мърда, движи се, цялата златна могилка от шума се мести назад-напред.

-   Мамо, мамичко! - обажда се с крехкото си гласче сърнето изпод купчината  и се втурва засияло от радост.

 - Ето ме!

     На криеница си играло, с листа се покрило, майка му не може да го намери.