ОБИЧАМ ВИ, МОИ ЗАЙЧЕТА
По Лора Дрискол
Пролетта дойде в гората. Пеперудки прелитаха от цвят на
цвят. Птичките зачуруликаха радостно:
- Чик-чирик! Чик-чирик!
Денят на зайчетата започна с нежно и топло гушкане, със
заешка закуска, гъделичкащо и топло измиване и голяма силна прегръдка.
Зайчетата излязоха да играят.
- Мама е толкова добра! – каза Зайко.
-Нека й направим кошничка!
Сестричките на Зайко се зарадваха.
Всички се втурнаха на работа.
Шумул-шумул!
Сестричките търсеха клонки нависоко.
Шумул-скъс!
Събираха и под дърветата.
Шумул, чик-чирик!
Зайко дръпна клонка от гнездо без да иска.
-Извинявай! – извика той.
Зайчетата събраха много клонки.
Наблизо катеричките скочиха пъргаво. Малките зайчета
плетяха кошничката с цялата си любов.
Кошницата ставаше здрава, но като че ли й липсваше нещо.
-Цветя! – извика най-малкото зайче.
Подуш-подуш!
Зайчетата набраха маргаритки.
Чучулигите пееха сред дърветата. Но зайчетата не ги
чуваха. Те разкрасяваха кошницата за мама. И тя стана най-красива. Но й
трябваше още нещо. Зайко заподскача. Скоро се завърна с големи къпини.
- Мама обича къпини! – казаха зайчетата.
Откъс. Ммм …
Къпините бяха сочни и сладки, чудесни за заешките
коремчета.
Бъзз, бъзз! Пчелите жужаха сред къпиновите храсти. Но
малките зайчета не ги чуваха. Те пълнеха кошничката с плодове за мама.
Ето, че свършиха.
Зайчетата отнесоха пълната красива и сладка кошница
вкъщи, при мама.
И мама им даде нещо хубаво – силна прегръдка.
Жабите подскачаха наоколо. Дърветата шумоляха. А птичките
пееха … Но малките зайчета не чуваха.
Всички се гушкаха заедно.
- Обичаме те, мамо! – казаха те.
- И аз ви обичам, мили мои зайчета! – отвърна им мама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар