Като пух е нежен
този сняг и мек.
Дружно правим снежен
ей такъв човек.
О, как гледа зорко
с въглени — очи!
На лицето — морков
вместо нос стърчи.
Гледайте го! Вперил
поглед и мълчи!
Слънце, а трепери!
Страх го е… Личи.
Мълком той се стяга,
готви се за път
Кани се да бяга
в някой горски кът.
Ще се понадигне
като падне мрак.
Но дали ще стигне!
Сам! С едничък крак!…
Няма коментари:
Публикуване на коментар